Валерия Велева: Как бе открито сърцето на цар Борис Трети
За първи път обявявам тази фотография.
Държа в ръцете си стъкленицата със съхраненото вътре сърце на цар Борис Трети, преди малко намерено.
Като публицист преди 32 години имах невероятния късмет да участвам на отварянето на гроба на цар Борис Трети в парка " Врана " и на откриването в дъното на камерата на стъкленицата с неговото сърце.
КАК съдебна експертиза СЛУЧИ ТОВА
През есента на 1991 година проф. Димитър Витанов от Българска академия на науките, с който се познавах добре, се зае да търси заровеното тяло на цар Борис Трети.Знаеше се, че той е бил заровен в Рилския манастир, по-късно е препогребан в параклис в парка на резиденция “Врана ”.
Този параклис е бил опустошен по времето на Вълко Червенков и тленните остатъци на цар Борис Трети по-късно изчезват.
След 10 ноември 1989 година се откри опция да се търси отначало гроба на царя.
На 6 октомври 1990 година Българска академия на науките получи декларация, подписана от Симеон Сакскобургготски, от майка му и сестра му. В нея се споделяше: “Одобряваме осъщественото от Българска академия на науките и Софийския национален съвет проучване на двореца “Врана ”, при което е открит вторият гроб на цар Борис. Тъй като цар Борис беше нелегално препогребан в парка на двореца “Врана ” на 24.04.1946 година, считаме, че е пристигнало време да се възвърне законният статут на погребението. Тленните остатъци на покойника да бъдат върнати на Рилския манастир, което беше неговото и на фамилията предпочитание ”.
През 1991 година търсенето на гроба публично бе предоставено да стане под управлението на проф. Димитър Витанов от Българска академия на науките. Той нае група бойци да копаят там, където е бил параклисът и всеки ден ми разказваше какво е станало. Първите дни нищо не откриха. Една есенна заран проф. Витанов ми се обади и ми сподели: Продължаваме да търсим, искаш ли да дойдеш и да проследиш персонално какво вършим?
Как да не желая!
Към 10 часа бях във " Врана ". Войниците продължаваха да забиват със размах кирките и лопатите си в твърдата земя, докато един от тях в невниманието си удари в нещо твърдо, чу се тон като на счупено стъкло и се видя, че с кирката боецът е блъснал някаква стъкленица, сложена в самия ъгъл на отворения и празен гроб.
Доц. Витанов персонално слезе в камерата, усърдно разчисти пръста от стъкленицата, на която горната част беше счупена, само че на дъното ѝ се видя сърце, поставено в течност, очевидно формалин, множеството от която беше изтекла.
Настана блъсканица. От столовата на двореца незабавно донесоха трилитров буркан от туршия. (Снимката потвърждава това). Сложиха вътре сърцето.
Но от ковчега нямаше и диря.
Проф. Витанов незабавно се обади на акад. Сендов като на ръководител на Академията. Той пристигна, донесе друга стъкленица, отново с формалин, сложи вътре сърцето и я отнесе в Българска академия на науките.
Допускахме..., само че към момента никой не знаеше на кого е това сърце. В счупената стъкленица имаше сложена запоена стъклена капсула и вътре в нея записка. Тя щеше да ни даде скъпата информация.
Акад. Сендов свика конференция и пред Тв камерите счупи капсулата и извади бележката - лист от бележник на Медицинска академия. На него беше написано: “Сърцето на Н.В. Цар Борис Трети, 28 август 1943 година ”
И подписите на лекарите, които през 1943 година са открили гибелта.
Започнаха проучвания. Установи се, че сърцето е наранено от инфаркт на предната стена на лявата камера.
Както е известно мистерията със гибелта и тленните остатъци на Борис III е измежду най-заплетените исторически загадки в новата ни история. Царят умира на 22 август 1943 година в 16,22 ч. Тялото му е балсамирано и тогава са извадени сърцето и белите дробове.
В протоколите от балсамацията на цар Борис Трети се споделя, че всички черва са били изсушени и поставени в ковчега му.
Сърцето обаче е било сложено настрана в стъкленица.
" Оригиналната записка, която беше написана на ръка, предадох по-късно на Симеон Втори. Беше мистерия по какъв начин стъкленицата е попаднала сама в пръстта. Нито царицата майка, нито тези, които са участвали на погребването на тялото на цар Борис в Рилския манастир, имаха спомен за тази стъкленица със сърцето ",разказа тогава акад. Сендов.
Той се обади по телефона на цар Симеон, с цел да го пита какво да се прави със сърцето. Симеон Втори съобщи, че напълно се доверява на решението на Българска академия на науките и на това, което кажат свещениците.
Реши се сърцето да се погребе в Рилския манастир.
Акад. Сендов разпореди управлението на повторното проучване на сърцето на известния патолог, доктор Дойчин Дойчинов. Потвърди се диагнозата, която бяха дали в началото лекарите.
Никой обаче нямаше аргументирано мнение по какъв начин тази стъкленица е попаднала в празния гроб. Ако ковчегът с тялото на цар Борис Трети е било извадено от този гроб и стъкленицата е била там, по какъв начин е останала цяла-целеничка? Този въпрос продължава да стои открит.
Създаде се Обществен комитет за преместване на сърцето в Рилския манастир. Този комитет се председателстваше от Стефан Савов и в него участваха Васил Гоцев, Галя Дичева, Димитър Иванов, доктор Дойчин Дойчинов, доктор Петър Константинов, Христо Дерменджиев, Иван Крадлеков и акад. Благовест Сендов.
Наследниците на цар Борис пожелаха преместването на сърцето да стане без присъединяване на държавни органи и охранителни коли.
Стигна се до този миг.
Преди да отпътува към Рилския манастир сърцето на цар Борис Трети се съхраняваще в трезор на Българска народна банка.
В протокол от 23 август 1993 година е записано: “Сърцето на о Бозе почившия цар Борис Трети бе сложено в оловна капсула с инсталирана върху капака бронзова възпоменателна плоча с надпис. Над него е инсталиран вензелът на царя. Оловната капсула със сърцето беше сложена в особено ковчеже от орехово дърво. ”
Това е първият и единствен случай на запазване на човешки орган в Българска академия на науките.
На другия ден, 24 август 1993 година, сърцето беше положено в първичната гробница на цар Борис Трети в Рилския манастир.
ИЗЧЕЗНАЛИЯТ КОВЧЕГ НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ
28 август 1943 година. Новината за гибелта на Борис III потапя България в печал. Народът не желае да повярва, че обичаният властник си е отишъл по този начин ненадейно. Седем дни България се прости със своя цар.
Накрая настава 5 септември – денят избран за погребението. В храм-паметника „ Св. Александър Невски “ се прави тържествена заупокойна литургия. На нея участват пратеници на редица непознати страни. В 9 часа и 30 минути идва царското семейство.
След литургията тленните остатъци на царя се поемат от членовете на държавното управление, Народното събрание и войската и се изнасят от храма.
В началато на шествието се носи елементарен дървен кръст с надпис:„ Борис III цар на българите “ и една огромна свещ. След тях се подреждат свещениците и владиците. Тленните остатъци на Негово величество са положени върху гаубично оръдие, от двете страни, на което вървят офицери и бойци.
Улиците на столицата са изпълнени с хиляди хора. Шествието за малко стопира пред двореца и по-късно поема към ж.п. гарата, цялостна с голямо голям брой от хора и армия.
В 12 часа и 45 минути генералите се прближават до ордието, смъкват ковчега и го слагат в специфичен вагон, а композицията потегля постепенно към Рилския манастир. Навсякъде откъдето минава Траурният трен се натрупат тълпи, с цел да се сбогуват с обичания си цар.
През целия път от двете страни на жп релсите има стотици хора, които чакат влакът да премине и да зърнат за последно " своя " цар, което на някои хора през днешния ден може да им се коства неуместно и хиперболизирано, само че има непокътнати фрагменти и фотоси, които няма по какъв начин да лъжат...
Траурното шествие идва в Рилския манастир в 19 часа и 40 минути и е посрещнато от игумена на светата обител и всички монаси. Ковчегът е импортиран от архиереите в църквата, където е отслужена заупокойна молитва. Всички падат на колене и се простят за финален път с височайшия мъртвец, след което тленните остатъци са покрити с железен похлупак, който е запоен. До него слагат е стъкленицата с царското сърце.
В 20 часа и 25 минути ковчегът е спуснат в особено приготвена гробница пред олтара на св. Иван Рилски. Царицата, княз Кирил, княгиня Евдокия и другите публични лица вземат пръст, преднамерено донесена от всички краища на обединена България и хвърляйки я върху покойника произнасят:„ Да бъде лека пръстта ти! Да бъде безконечна славата ти и безконечна паметта ти! “.
Но както се споделя, цар Борис III както приживе, по този начин и по-късно не намира покой...
Гробът му бързо се трансформира в място за поклонение. Тълпи от хора идват, с цел да отдадат респект на царя.
През пролетта на 1946 новите управници провеждат Всеславянски събор в София и вземат решение да разходят гостите до Рилския манастир. Когато отиват там, заварват ужасяваща за тях панорама - натрупало се голям брой пали свещи на гроба на цар Борис и чете молебствия за без време отишлия си " собствен " цар.
Последва разпореждане от Георги Димитров гробът да бъде отстранен и макар митингите на игумена и монасите в Рилската обител, следва незабавна акция...
В навечерието на Великден 1946 царският ковчег е изваден от Рилския манастир по разпоредбите на комунистическата интрига - през нощта. Поставят ковчега в кола за спешна помощ. Доставят го в двореца " Врана ". Уведомяват авансово вдовицата кралица Йоанна, която по това време към момента не е изгонена от България, че починалият й брачен партньор ще бъде заровен в парка на двореца " Врана ". За няколко дни благодарение на локални хора тя подвига дребен параклис и когато донасят ковчега, попът на близкото село Казичене прави опело.
Царица Йоана вижда за последно брачна половинка си. Присъстват и децата им. Лицето на царя е изместено леко настрана, вероятно от превозването. Наместват го, оправят и ордените му. Металният ковчег със стъклено прозорче слагат в дървения - той е направен от дворцовия дърводелец. Между двата сандъка слагат и стъкленицата със сърцето. Отгоре намятат златоткано платно. И го поставят в гроба.
На 16 септември 1946 година царското семейство е изгонено от България. Георги Димитров се настанява в двореца " Врана " и постоянно се разхожда към параклиса.
След гибелта му през 1949 година властта е поета от Вълко Червенков.
И за цар Борис Трети още веднъж няма покой.
През 1950 година Вълко Червенков дава разпореждане параклисът с тленните остатъци на цар Борис III в парка Врана да бъде опустошен, още веднъж по тъмна доба, погребалната камера е отворена за следващ път, а ковчегът отвеян в незнайна посока.
Вероятно при изнасянето на ковчега, което е станало през нощта, тези, които са го създали, не са видели стъкленицата със сърцето. Тя е била до саркофага, в ъгъла на гроба. Така е останала за поколенията.
Къде е ковчегът на цар Борис Трети, никой не знае?
Някои настояват, че изхвърлен в Искъра.
Други, че е изгорял.
Ковчегът е от цинк и е допустимо да се откри с металотърсач и добра техника.
Така финалът с историята за тленните остатъци на цар Борис III остава отворен.
ОТРОВЕН ЛИ Е ЦАР БОРИС ТРЕТИ
В смъртния акт на цар Борис III като причина за гибелта са посочени „ задръстване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка “, само че подозренията за неестествената гибел на царя се появяват незабавно след края му и не престават до през днешния ден. Съществуват догатки, че той е бил токсичен от Хитлер, някои подозират Англия, а други Сталин.
" Установихме, че сърцето е наранено изрично от един инфаркт на предната стена на лявата камара ”, сподели тогава проф. Дойчинов. След като удостоверява тази диагноза, той получав от фамилията на проф. Иван Москов документи от персоналния списък на лекаря. Проф. Москов е един от правосъдните медици, които пишат отчета за балсамиране на тялото на Царя и вършат проучвания на органите.
В протокола, който проф. Дойчинов получава, се отхвърля диагнозата отравяне. Когато през авryст 1943 година цар Борис Трети ненадейно заболява, в София са извикани трима лекари от Германия и от Австрия. Заедно с български екип те поемат лекуването на Царя.
Тезата на задграничните лекари тогава е друга.
Доц. Владимир Златарски изследва немските архиви от тези години, с цел да търси исторически доказателства за събитията от 1943 година.
„ Това, което описват лекарите в известна степен се разграничава. Българските лекари споделят, че немските лекари са удостоверили тяхната диагноза и метода на лекуване. Диагнозата е инфаркт на миокарда.
От друга страна, немските лекари, гледайки другите признаци, които стартират да се демонстрират при заболелия цар, наподобява стартират да стигат и до други изводи. Това, което те описват, е, че тяхното мнение е, че цар Борис е бил токсичен. Това се вижда по няколко белега.
От една страна, се приказва за кафяви петна, които стартират да избуяват по кожата по същия метод, по който са избивали при гръцкия министър-председател ген. Метаксас, който Ханс Епингер, който стои до болничното легло на Борис Трети, е преглеждал преди той да почине при започване на 1941 година, за който се знае, че е токсичен ”, описа доцент Владимир Златарски.
„ Когато тримата немски лекари се връщат в Берлин явно са извикани на отчет при Хитлер, само че от този диалог и от това, какво е довело това следствие, ние нямаме директни доказателства. Имаме обаче в дневника на Гьобелс - министърът на пропагандата и просвещението в Третия Райх, който всекидневно е с Хитлер, в неговия дневник съм прочел от септември 1943 година бележката му, която изрично гласи - Фюрерът е сигурен, че Цар Борис е бил токсичен. Това са споделили лекарите. Използвана е някакъв тип змийска отрова.Не е ясно още кой е поръчителят ", описа още доцент Златарски.
В конфиденциален документ от 1943 година (виж факсимилетата) се показват подозрения за отравянето на царя. Министър-председателят Богдан Филов е подложен на критика и за това, че „ УМИШЛЕНО е пропуснал ” незабавно да бъде назначена анкетна комисия, която да документира последните дни от живота на царя и всички условия и обстоятелства към случилото се.
След проучванията и медицинските документи, които изследва, доктор Дойчинов слага под въпрос тезата за отравяне. Според него с развиването на медицината и с нови проучвания може дa ce допvснат нови хипотези.
Но такива към днешния миг няма.
Българската кралица Йоанна в своите мемоари декларира:„ Моето надълбоко разбиране е следното: Борис, моят брачен партньор, не умря от естествена гибел. Неговият край по един или различен метод бе незаконно провокиран “.
В свое изявление княгиня Мария Луиза вижда зад гибелта на цар Борис намесата на Москва:„ Съветският съюз, който имаше, на елементарен български език, изгода от тая работа. Да отстранен татко ми. Една година по-късно бяха тук. “
Неговият наследник Симеон II Сакскобургготски от своя страна декларира:„ Може би е имало някакъв скрит план или интерес да се отстрани цар Борис като доста умел политик, който очевидно е търсел да избави България от последствията на Втората международна война… може би пък и аналогията с Италия, която в даден миг се трансформира в Съюзник да е тормозило дадени среди в Берлин, това също е един напълно естествен аргумент, само че няма доказателство… “
И фактически, съвсем всички от описаните версии за гибелта на цар Борис III се основават на сведения, диалози или клюки от едни или други хора, за които остава неразбираемо дали споделят безспорната и цялата истина.
Ако е съществувал скрит план за гибелта на царя, то вероятността да се намерят документи за него е много дребна, а всички тези неизвестности като че ли постоянно ще ни карат да гледаме на формалната причина за инфаркт с съмнение, тъй като сякаш не може да приемем, че краят на една толкоз невероятна персона от българската история идва по един толкоз елементарен метод
Днес означаваме 80 години от гибелта на цар Борис Трети.
През 1996 година направих първото си изявление със Симеон Сакскобурготски.
В продължение на пет дни си говорихме по два часа в къщата му в Мадрид. Беше незабравимо преживяване. Публикувах всичко в дълга поредност във в. " Труд ".
Когато дойдох в Мадрид, занесох на царя парче от каменната обшивка на вътрешната част на гроба на татко му във Врана.
Такава е историята.
Никой не знае ориста с кого и пред какви тествания ще го сложи...
